Последващият контрол осъществяван от митническата администрация е производство, с което се проверяват икономическите оператори относно „
точността и пълнотата на информацията“, подадена от тях при деклариране на стоките под митнически режим, но след тяхното вдигане, т.е. освобождаване от митнически контрол. Това производство е аналога на данъчната ревизия в митническото законодателство.
Оправомощени от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза и от Закона за митниците, специализираните орган на митническата администрация /звената за последващ контрол в Централното митническо управление и в териториалните управления/ имат
широк кръг от права, но и от задължения, които могат да упражняват, но и следва да спазват. Засегнати от тази проверка могат да бъдат всички лица, които упражняват или са свързани с дейност, контролът върху която е възложен на митническите органи. Това е дейноста на операторите по прилагане на съответните митнически режими, процедури и мерки на търговската политика, както и тези по изпълнение на задълженията им за заплащане на публичните държавни вземания, събирани от митническите органи. За целите на извършване на последващия контрол,
митниците имат право да проверят не само декларираните в съответните митнически декларации данни, но и придружаващите документи, счетоводната и други видове отчетност на декларатора, които се отнасят до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Митническите органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако същите са налични.
Както бе посочено по-горе, този контрол се нарича „последващ“, тъй като се извършва след като стоките са били вдигнати, т.е. освободени от митнически контрол.
На национално ниво, производството е регламентирано с разпоредбите на чл. 84 – чл. 84м от Закона за митниците, при което законодателя е уредил
два типа последващ контрол:
- Този, който се провежда само по отношение точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи;
- Проверка не само на документите по т. 1, но и на счетоводната и други типове отчетност на декларатора, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.
Освен обхвата на проверяваните документи и операции, разликата между двата вида контрол е и тази, че
за започване на втория вид контрол е задължително издаването на заповед за възлагане или от директона на Централно митническо управление или от някой от директорите на териториалните дирекции в страната. Заповедта за възлагане, подобно на заповедта за започване на данъчната ревизия, е тази която следва
да очертае материалния и времеви диапазон на проверката, както и да определи състава на проверяващия екип. При определени условия заповедта за възлагане може да бъде изменяна с нова заповед, като всички те – и първоначалната и последващите, следва да бъдат връчени на проверяваното лице.
Доколкото решението да бъде извършен последващ контрол е такова, което се взима от възлагащия орган в условията на оперативна сомостоятелност, заповедта за неговото възлагане не подлежи на обжалване.
Производството по последващ контрол от втория тип завършва със
заключително обсъждане с проверявания субект, на което проверяващият екип дава информация относно извършените в хода на контрола констатации, а икономическият субект дава своето становище и аргументи.
Финалните констатации се оформят в писмен доклад адресиран до органа, възложил проверката, като копие от този доклад задължително се връчва на проверяваното лице.
Докладът не подлежи на обжалване. Той представлява обощаване и аргументиране на констатациите, до които е достигнал проверяващият екип, а в случай на установени нередности и предложение на екипа за по-нататъшните действия, които следва да бъдат предприети.
Проверката по последващ контрол има своя основна ц;ел да установи
дали проверявания икономически субект е декларирал законосъобразно и правилно елементите, въз основа на които се определят публичните задължения за стоките. В този смисъл основния акцент пада върху:
- Проверка на декларирания тарифен код по КН;
- Проверка на декларираната митническа стойност ;
- Проверка на декларирания произход на стоките.
С оглед ефективността при извършване на проверката, митническите служители от екипа имат право да изискват съответните документи, относими към декларирането, без ограничение във времето. Доколкото обаче според чл. 103 от Митническия кодекс на Съюза е указано, че „
длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение“, обикновено времевият обхват на проверката се ограничава до изискването на информация относима до митнически оформяния с давност 3 години назад във времето.
При констатирани нередности при декларирането, най-често се пристъпва към:
- Издаване на индивидуален административен акт /решение/, с което се досъбира неплатеното задължения;
- Издаване на акт, респ. наказателно постановление за санкцзиониране на извършените нарушения /ако не са изтекли съответните срокове за това/
- Възможно е и уведомяване на прокуратурата за започване на наказателно преследване в случай на извършени престъпления по НК.
И докато в третата хипотеза случая преминава в ръцете на прокуратурата, в първите две, решенията и/или наказателните постановления се издават от компетентните митнически власти.
Това са актове, които подлежат на обжалване и по отношение на които текат срокове, считано от връчването им за подаване на жалби до по-горестоящия административни органи или направо до съда.
В заключение следва да подчертаем, че всеки етап от провеждането на процедурата по последващ контрол е от изключително значение с оглед законосъобразността на действията на митническата администрация. Производството очертано от чл. 48 от Митническия кодекс на Съюза и от чл. 84 и следв. от Закона за митниците
дава специални правомощия на проверяващия екип, но не очартава различни правила от вече съществуващите в митническото законодателство за определяне на митническа стойност, произход или определяне на код по КН на стоките. В този смисъл проверяваното лице следва добре да познава специфичните правила и процедури, за да гарантира ефективната си правна защита.
