РАБОТНИКЪТ ИМА ПРАВО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК ПО ВРЕМЕ НА НЕЗАКОННОТО УВОЛНЕНИЕ

На 25.06.2020 г. Съдът на ЕС /СЕС/ постанови решение, променящо изцяло практиката на ВКС, с която е отречено правото на незаконно уволнените работници/служители да получат обезщетение за неизползвания от тях платен годишен отпуск през времето на уволнението.

Делото се гледа от Съда в Люксембург по преюдициално питане на български и италиански съд, пред които са поставени за решаване сходни казуси. Става дума за тълкуване на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време.

СЕС е достигнал до извода, че работникът има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, изхождайки от следните аргументи:

– когато работникът не е в състояние да изпълнява задълженията си по трудовия договор /например при нетрудоспособност поради болест/, правото на платен годишен отпуск е признато, тъй като не може да бъде обвързано от държавата членка със задължението за действително полагане на труд. В този смисъл и от гледна точка на правото на платен годишен отпуск, тези работници се приравняват на работниците, които действително са полагали труд през посочения период;

– също както настъпването на нетрудоспособност поради болест, лишаването на работника от възможност да работи заради уволнение, обявено впоследствие за незаконно, по принцип е непредвидимо и не зависи от волята на този работник.

– защитата на интересите на работодателя, който незаконно е уволнил работника си,  не е стриктно необходима и не би следвало да се обоснове дерогация на правото на работника на платен годишен отпуск. Това е така, защото именно действията на работодателя – доколкото той е уволнил незаконно съответния работник – са причината, поради която в периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа работникът не е бил в състояние нито да работи, нито съответно да упражни правото си на годишен отпуск.

Следователно работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна.

СЕС е направил обаче едно уточнение и то е, че ако за периода на незаконното уволнение, работникът е работил на друго място, при друг работодател, той не може да претендира по отношение на незаконно уволнилия го работодател право на годишен отпуск или обезщетение за него за периода, през който е работил на това друго място. В този случай, според съда на ЕС, работникът следва да предяви правото си на платен отпуск от втория работодател, при който е упражнявал трудовите си задължения.

Правото да се иска обезщетение за неизползвания пред периода на незаконното уволнение отпуск се признава от Съда на ЕС и за работникът, който е уволнен повторно след като вече е бил възстановен на работа вследствие отмяната на незаконното му първо уволнение.

Всеки незаконно уволнен работник или служител има право да се позове директно на  така постановеното Решение от 25.06.2020 г. по съединени дела С- 762/18 и С-37/19, като поиска да му изплатено обезщетение за неизползвания за времето на незаконното уволнение отпуск. В случай на отказ от страна на работодателя, работникът има право да подаде иск до съда за това обезщетение.

За повече информация, защита и съдействие при претендиране на обезщетението, както и разясняване на процедурата по подаване на иск, кумулирането му с други искове по Кодекса на труда и сроковете за тях, оставаме на разположение на телефон + 359 894 338026 и/или електронна поща: office@taxlaw-bg.com