ЛИХВИТЕ ВКЛЮЧВАТ ЛИ СЕ В ОБХВАТА НА СОЛИДАРНАТА ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 177 ОТ ЗДДС ?

 

След обсъждане на въпроса за лихвите при ангажиране отговорността по чл. 19 от ДОПК, следва да обсъдим и проблема по тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 205 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно дължимостта на лихви от получателя по облагаема сделка за невнесен от доставчика му ДДС в бюджета при хипотезата на чл. 177 от ЗДДС. В случая обаче имаме категоричен отговор и той е даден от Съда на ЕС.

На 20.05.2021 г. е постановено Решение на Съда на ЕС по дело № С-4/2020 г., чийто предмет е  преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд. Запитването е във връзка с образувано във ВАС дело между българско предприятие и Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите.

Отговорът на Съда на ЕС е, че чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която солидарно отговорното лице по смисъла на този член трябва да плати не само размера на ДДС, който не е внесен от платеца на този данък, но и лихвите за забава, дължими от този платец върху посочения размер, когато е доказано, че това лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаело или е било длъжно да знае, че посоченият платец няма да плати този данък.

При постановяване на решението си Съда на ЕС е посочил, че чл. 205 от Директива 2006/112 по принцип разрешава на държавите членки да приемат мерки, съгласно които лице, различно от обичайния платец на този данък, да е солидарно отговорно за неговото плащане. Тъй като обаче член 205 от Директива 2006/112 не уточнява нито лицата, които държавите членки могат да посочат като солидарни длъжници, нито случаите, в които такова посочване може да се извърши, държавите-членки следва да определят реда и условията за реализиране на предвидената в този член солидарна отговорност. При определяне на този ред и условия, държавите – членки следва да:

  1. спазват общите принципи на правото, а именно принципът на правната сигурност и принципът на пропорционалност;
  2. следва да използват средства, които позволяват ефективното постигане на преследваната от вътрешното право цел и същевременно в най-малка степен засягат целите и принципите, въведени от съответната правна уредба на Съюза;

Съдът на ЕС е подчертал, че макар да не е посочено изрично в член 205 от Директива 2006/112 тестът не изключва държавите – членки да могат да възложат в тежест на солидарния длъжник всички свързани с този данък задължения, като например задължението за плащане на лихви за забава. Такова разширяване обхвата на чл. 205 би било обосновано само когато е направено с оглед на преследваните с този текст на Директива 2006/112 цели и е съобразено с принципите на правна сигурност и на пропорционалност.

След като е налице национална разпоредба като тази на чл. 16, ал. 3 от ДОПК, която задължава солидарния длъжник да плати свързаните с главното задължение лихви за забава, то тя допринася за постигането на преследваната с член 205 от Директива 2006/112 цел да се осигури ефективно събиране на ДДС в държавния бюджет.

В допълнение, след като прилагането на чл. 177 от ДОПК предполага да се докаже, че съдоговорителят на платеца на дължимия данък е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, като е знаел или е бил длъжен да знае, че последния няма да внесе този данък, от това следва, че е едновременно пропорционално и в съответствие с принципа на правна сигурност такъв съдоговорител да е длъжен да отговаря за последиците от забавеното плащане на този данък, за което той също носи част от отговорността.

 

   

Блог